Шшшт... Попей ми!
Чалга културата най-сетне получи своето огледало в ролята на авторски филм " Шшшт.. Попей ми! " на режисьорите Андрей Волкашин и Петър Вълчев, отварящ очите ни към онази пластмасова и ниска просвета, която идва дружно с пошлите текстове и евтини ритми. Младото момиче Веска бяга от у дома в търсене на пари и популярност и попада на Беба – съумяла в „ кариерата “ си жена, която й демонстрира тънкостите на занаята по пътя към нейната популярност и триумф като чалга изпълнителка.
Часове след премиерата на среднометражната комедия със специфичното присъединяване на Рейчъл Роу, Сантра, Поли Генова, а също и София Бобчева, Силвия Станоева, Снежина Петрова и Китодар Тодоров е довечера в Дома на киното, се срещаме с двамата младежи, с цел да ги разпитаме повече за този план. И двамата са ученици на НАТФИЗ, Петър приключва „ Фотография “ и схваща киното като профължителната снимка, а Андрей е квалифициран режисьор, оставил зад тила си един научно приказен разказ, публикуван в родната му Македония и сега разкъсван сред филмовите отговорности в България и изследванията за новата му книга, които прави в родината си.
Откъде потегля концепцията да извършите този филм?
Петър: Тези културни натрупвания си ги имаме от дребни, тъй като аз съм от Пирдоп, който е дребен град и Андрей е от Делчево (Македония) и всеки ден в интервала от 1-ви до 12-ти клас, когато сме ходили на учебно заведение сме се сблъсквали с Вески и с Беби и приятелките им. Знаем този нрав на момчетата и девойките. Знаем тяхното схващане – какво ги вълнува и това е останало у нас.
Андрей: Истината е, че на Балканите дребният град или пък селото са един обособен свят, който не е радикално друг от общоприетото, само че има избрани характерности и общности. Това е доста забавно, тъй като там традициите са се запазили повече, само че също по този начин има един мощен апетит за „ градска просвета ”. Това, което идва от Западна Европа и Америка, и в селата, и в по-малките градове придобива доста забавен образ и се получава една еклектична просвета - комбиниране от тази блян по Запада и всички неща, които виждаме по тв приемника и заложения в нас нрав и традиция.
Как се спряхте на София Бобчева за основната роля на Веска?
Андрей: Аз не я познавах преди, бях гледал два късометражни кино лентата с нейно присъединяване и с продуцента на кино лентата ни Камелия Петрова си говорихме кой би могъл да изиграе ролята и тя на момента сподели – София Бобчева. И по-късно си говорихме с още един другар, който още веднъж я предложи и когато най-сетне пристигна този прекрасен миг да се срещна с нея, тя идва в кафето до НАТФИЗ и сяда до мен и аз я виждам и просто не знам какво да й кажа. Искам да я прегърна и да си кажа „ Леле, майко, тя е! ”
Петър: Тя е ужасно откровена, като дете. Когато Андрей се видя със София ми се обади и сподели: „ Ела да се запознаеш с Веска. " и просто не можех да допускам. Не можах да дремя цялата нощ от неспокойствие, че сме намерили верния човек.
Бързо ли се роди историята?
Петър: Персонажите се родиха интуитивно. На смешка с Андрей си говорихме за това какъв брой занимателно ще бъде да напишем комедия за две проститутки. И аз си споделих – дано не бъде класическата комедия за две колежки, а да има още нещо и по този начин се родиха Веска, Беба, Курайма. Когато написахме целия сюжет и започнахме да търсим пари, с цел да осъществяваме кино лентата, се усетихме, че това е една история за Пепеляшка. Не го виждахме по този метод и с едни странични очи видя, че това е митът за Пепеляшка единствено че в актуален вид. Балканската Пепеляшка.
Андрей: Момиче, което желае да се измъкне от мизерията, в която живее, мечтае за принц и среща положителната самодива, която я трансформира в принцеса.
Във кино лентата ви има незабравим стайлинг и грим. Така ли наподобяват Веските?
Андрей: Ами да, нали знаеш с нещо като се прекали, не е хубаво, по тази причина и облеклата са толкоз несъвместими и гримът е толкоз мощен, тъй като резултатът е подобен – не доста прекрасен. Чалга културата е една просвета на прекаляването.
Петър: Мъжете, които харесват тези дами също нямат необикновен усет и единствено подпомогат този развой да се ускорява. Те си споделят „ Ето я моята жена красива като коледна елха “, окичил я е с куп играчки и се гордее с нея.
Андрей: Между другото си представяхме още по-пищни костюмите, само че подари финансови аргументи не успяхме да ги създадем.
Някое от девойките не се ли тормози от грима и костюмите?
Петър: Неее, те ужасно доста се забавляваха. С Андрей извънредно доста държахме визията и гримът да бъдат такива и някои от костюмите са наше дело. Два дни обикаляхме магазините, с цел да ги измислим.
Андрей: Дизайнерът Николай Божилов беше останал с усещането, че облеклата ще бъдат единствено въодушевени от чалга културата и ни предложи доста по-стилни тоалети и ние казахме „ А не, не по този начин, това е комедия! Дай нещо по-розово и златно. “
Петър: Дори гримьорите първоначално бяха много плахи, направиха страховит грим, само че доста лек и моден. Седнали, рисуват, изписват едни красиви неща, а ние единствено ги насърчавахме " Сложи тук повече, размажи малко тук ", до момента в който не се получи този резултат, който малко ги шокира, само че е издирван резултат. Страшно сме признателни и на гримьорите и стилистите, бяха страхотни.
С кино лентата си вие отхвърляте чалга културата и този на ниска цена метод на мислене. Означава ли това, че няма нито една чалга ария, която да ви харесва?
Андрей: Харесвам новата ария на Азис (смее се).
Петър: О, да, доста съществено се готвихме за кино лентата и проучихме всички чалга песни, до момента в който пишехме сюжета и аз харесах „ Мръсни намерения ” на Мария. Преровихме куп почитател страници във Facebook, които просто са цялостни с изненади, прегледахме каталога на Пайнер Мюзик, много от клиповете си погледахме, видяхме кои са Веските, кои са Бебите.
Андрей: Живях няколко години в Студентски град и бях пренаситен с тази евтиност, която е мощно изразена на моменти, само че в този момент като режисьор на кино лентата съумях да се отърся от предразсъдъците си. Разбрах, че и Азис може да има хубава ария или Мария, не е наложително това да е музиката, която одобрявам, само че се освободих задоволително, с цел да схвана, че и там се случват качествени неща и да не отхвърлям всичко, единствено тъй като е чалга.
Каква е ролята на родителите в тази чалга просвета?
Петър: Тук се водим от максимата „ Нашето е най-хубаво “. Сигурно се тормозят от детето, което излиза полуголо, само че си споделят „ То е съвременно “ и някак се помиряват.
Андрей: Много забавно е по какъв начин обичайна консервативност на Балканите се разпуска в този момент и за малко време всичко се промени и то неудържимо.
Мислите ли, че тази просвета би трябвало да изчезне?
Петър: Не, тя е част от България. Тя е част и резултат от българската просвета и тази на целия свят. 80-те и 90-те години носят нюанс на постмодернизъм и чалгата е своебразен постмодернизъм на Балканите. Събира в себе си високи и ниски жанрове, с цел да се получи този самобитен резултат, за който хората са зажадняли.
Андрей: Музиката не е толкоз страшна, по-ужасно е, че в България има извънредно доста младежи, които имат вяра, че най-важните неща на света са сексът и парите. С това би трябвало да се борим като подчертаваме същинските полезности в живота.
Страхувате ли се да бъдете критикувани за този ваш първи общ филм?
Петър: Нямам самообладание да чуя рецензията, за мен това е доста значимо. Но не се тормозя да бъда подложен на критика, в противен случай – ще ми бъде доста забавно да се срещна с фолк певици, които гледат тоиз филм, с цел да чуя и тяхното мнение. Филмът не е за тях, а за културата, в която живеят хората, слушащи такава музика.
Андрей: Винаги съм се тормозил от рецензията на хората, просто няма по какъв начин тя въздейства на всички. Но повече ме тормози, че филмът може да се разбере неправилно тъкмо поради обстоятелството, че когато в диалога се спомене думата „ чалга “ ставаме доста крайни. Никой не желае да види оттатък музиката, а действително филмът не осъжда никого, той просто демонстрира обществената реалност на чалга културата. „ Шшшт... Попей ми “ е форма на обществен коментар, който се заиграва с хумора към тази просвета, само че никога не осъжда никого. Искам филмът да бъде свестен като взор от страни, а не като неодобрение на някакви явления, желаеме да раздъждаваме към тази тематика и да намерим нови хрумвания и размишления към нея.
Вярно ли е, че целият екип, работил по този филм работи изцяло гратис и даже отделя лични средства за кино лентата?
Петър: Да, като се изключи звукорежисьора.
Андрей: Всички работихме гратис като се наложи да влагаме свои средства във кино лентата. Актьорите и техническия състав бяха доста въодушевени от тематиката на кино лентата и се включиха с голямо предпочитание. В България има извънредно доста хора, които вярвайки в нещо, са подготвени да работят за него без да получат възнаграждение. Това ме прави безгранично благополучен, тъй като тяхната подготвеност не е симптом на ниско самочувствие. Просто те умеят да имат вяра и да се отдават на някаква идея. На Запад всичко е по-свързано с парите и те не влагат тази психика в работата, всичко е бизнес и не е същото.
Много постоянно триумфът на един филм се преписва на режисьора или на един артист, само че киното е групово изкуство и с цел да се получат нещата би трябвало всички да имат вяра в това и всеки да дава от себе си и да мисли по какъв начин да направи този облик по-богат. Изключително съм благополучен, че хората, които работиха с нас повярваха в концепцията и бяха безусловно дейни и участваха в процеса на всяко едно равнище.
От къде намерихте пари за снимане на кино лентата?
Андрей: Дължим всичко на Николай Спасов от „ Скрийн брадърс “, който повярва в нас повече, в сравнение с в плана. Страшно доста оказа помощ Камелия Петрова, която убеди този човек, вдъхна му доверие в нас и по-късно оказа помощ да се направи целия филм.
Часове след премиерата на среднометражната комедия със специфичното присъединяване на Рейчъл Роу, Сантра, Поли Генова, а също и София Бобчева, Силвия Станоева, Снежина Петрова и Китодар Тодоров е довечера в Дома на киното, се срещаме с двамата младежи, с цел да ги разпитаме повече за този план. И двамата са ученици на НАТФИЗ, Петър приключва „ Фотография “ и схваща киното като профължителната снимка, а Андрей е квалифициран режисьор, оставил зад тила си един научно приказен разказ, публикуван в родната му Македония и сега разкъсван сред филмовите отговорности в България и изследванията за новата му книга, които прави в родината си.
Откъде потегля концепцията да извършите този филм?
Петър: Тези културни натрупвания си ги имаме от дребни, тъй като аз съм от Пирдоп, който е дребен град и Андрей е от Делчево (Македония) и всеки ден в интервала от 1-ви до 12-ти клас, когато сме ходили на учебно заведение сме се сблъсквали с Вески и с Беби и приятелките им. Знаем този нрав на момчетата и девойките. Знаем тяхното схващане – какво ги вълнува и това е останало у нас.
Андрей: Истината е, че на Балканите дребният град или пък селото са един обособен свят, който не е радикално друг от общоприетото, само че има избрани характерности и общности. Това е доста забавно, тъй като там традициите са се запазили повече, само че също по този начин има един мощен апетит за „ градска просвета ”. Това, което идва от Западна Европа и Америка, и в селата, и в по-малките градове придобива доста забавен образ и се получава една еклектична просвета - комбиниране от тази блян по Запада и всички неща, които виждаме по тв приемника и заложения в нас нрав и традиция.
Как се спряхте на София Бобчева за основната роля на Веска?
Андрей: Аз не я познавах преди, бях гледал два късометражни кино лентата с нейно присъединяване и с продуцента на кино лентата ни Камелия Петрова си говорихме кой би могъл да изиграе ролята и тя на момента сподели – София Бобчева. И по-късно си говорихме с още един другар, който още веднъж я предложи и когато най-сетне пристигна този прекрасен миг да се срещна с нея, тя идва в кафето до НАТФИЗ и сяда до мен и аз я виждам и просто не знам какво да й кажа. Искам да я прегърна и да си кажа „ Леле, майко, тя е! ”
Петър: Тя е ужасно откровена, като дете. Когато Андрей се видя със София ми се обади и сподели: „ Ела да се запознаеш с Веска. " и просто не можех да допускам. Не можах да дремя цялата нощ от неспокойствие, че сме намерили верния човек.
Бързо ли се роди историята?
Петър: Персонажите се родиха интуитивно. На смешка с Андрей си говорихме за това какъв брой занимателно ще бъде да напишем комедия за две проститутки. И аз си споделих – дано не бъде класическата комедия за две колежки, а да има още нещо и по този начин се родиха Веска, Беба, Курайма. Когато написахме целия сюжет и започнахме да търсим пари, с цел да осъществяваме кино лентата, се усетихме, че това е една история за Пепеляшка. Не го виждахме по този метод и с едни странични очи видя, че това е митът за Пепеляшка единствено че в актуален вид. Балканската Пепеляшка.
Андрей: Момиче, което желае да се измъкне от мизерията, в която живее, мечтае за принц и среща положителната самодива, която я трансформира в принцеса.
Във кино лентата ви има незабравим стайлинг и грим. Така ли наподобяват Веските?
Андрей: Ами да, нали знаеш с нещо като се прекали, не е хубаво, по тази причина и облеклата са толкоз несъвместими и гримът е толкоз мощен, тъй като резултатът е подобен – не доста прекрасен. Чалга културата е една просвета на прекаляването.
Петър: Мъжете, които харесват тези дами също нямат необикновен усет и единствено подпомогат този развой да се ускорява. Те си споделят „ Ето я моята жена красива като коледна елха “, окичил я е с куп играчки и се гордее с нея.
Андрей: Между другото си представяхме още по-пищни костюмите, само че подари финансови аргументи не успяхме да ги създадем.
Някое от девойките не се ли тормози от грима и костюмите?
Петър: Неее, те ужасно доста се забавляваха. С Андрей извънредно доста държахме визията и гримът да бъдат такива и някои от костюмите са наше дело. Два дни обикаляхме магазините, с цел да ги измислим.
Андрей: Дизайнерът Николай Божилов беше останал с усещането, че облеклата ще бъдат единствено въодушевени от чалга културата и ни предложи доста по-стилни тоалети и ние казахме „ А не, не по този начин, това е комедия! Дай нещо по-розово и златно. “
Петър: Дори гримьорите първоначално бяха много плахи, направиха страховит грим, само че доста лек и моден. Седнали, рисуват, изписват едни красиви неща, а ние единствено ги насърчавахме " Сложи тук повече, размажи малко тук ", до момента в който не се получи този резултат, който малко ги шокира, само че е издирван резултат. Страшно сме признателни и на гримьорите и стилистите, бяха страхотни.
С кино лентата си вие отхвърляте чалга културата и този на ниска цена метод на мислене. Означава ли това, че няма нито една чалга ария, която да ви харесва?
Андрей: Харесвам новата ария на Азис (смее се).
Петър: О, да, доста съществено се готвихме за кино лентата и проучихме всички чалга песни, до момента в който пишехме сюжета и аз харесах „ Мръсни намерения ” на Мария. Преровихме куп почитател страници във Facebook, които просто са цялостни с изненади, прегледахме каталога на Пайнер Мюзик, много от клиповете си погледахме, видяхме кои са Веските, кои са Бебите.
Андрей: Живях няколко години в Студентски град и бях пренаситен с тази евтиност, която е мощно изразена на моменти, само че в този момент като режисьор на кино лентата съумях да се отърся от предразсъдъците си. Разбрах, че и Азис може да има хубава ария или Мария, не е наложително това да е музиката, която одобрявам, само че се освободих задоволително, с цел да схвана, че и там се случват качествени неща и да не отхвърлям всичко, единствено тъй като е чалга.
Каква е ролята на родителите в тази чалга просвета?
Петър: Тук се водим от максимата „ Нашето е най-хубаво “. Сигурно се тормозят от детето, което излиза полуголо, само че си споделят „ То е съвременно “ и някак се помиряват.
Андрей: Много забавно е по какъв начин обичайна консервативност на Балканите се разпуска в този момент и за малко време всичко се промени и то неудържимо.
Мислите ли, че тази просвета би трябвало да изчезне?
Петър: Не, тя е част от България. Тя е част и резултат от българската просвета и тази на целия свят. 80-те и 90-те години носят нюанс на постмодернизъм и чалгата е своебразен постмодернизъм на Балканите. Събира в себе си високи и ниски жанрове, с цел да се получи този самобитен резултат, за който хората са зажадняли.
Андрей: Музиката не е толкоз страшна, по-ужасно е, че в България има извънредно доста младежи, които имат вяра, че най-важните неща на света са сексът и парите. С това би трябвало да се борим като подчертаваме същинските полезности в живота.
Страхувате ли се да бъдете критикувани за този ваш първи общ филм?
Петър: Нямам самообладание да чуя рецензията, за мен това е доста значимо. Но не се тормозя да бъда подложен на критика, в противен случай – ще ми бъде доста забавно да се срещна с фолк певици, които гледат тоиз филм, с цел да чуя и тяхното мнение. Филмът не е за тях, а за културата, в която живеят хората, слушащи такава музика.
Андрей: Винаги съм се тормозил от рецензията на хората, просто няма по какъв начин тя въздейства на всички. Но повече ме тормози, че филмът може да се разбере неправилно тъкмо поради обстоятелството, че когато в диалога се спомене думата „ чалга “ ставаме доста крайни. Никой не желае да види оттатък музиката, а действително филмът не осъжда никого, той просто демонстрира обществената реалност на чалга културата. „ Шшшт... Попей ми “ е форма на обществен коментар, който се заиграва с хумора към тази просвета, само че никога не осъжда никого. Искам филмът да бъде свестен като взор от страни, а не като неодобрение на някакви явления, желаеме да раздъждаваме към тази тематика и да намерим нови хрумвания и размишления към нея.
Вярно ли е, че целият екип, работил по този филм работи изцяло гратис и даже отделя лични средства за кино лентата?
Петър: Да, като се изключи звукорежисьора.
Андрей: Всички работихме гратис като се наложи да влагаме свои средства във кино лентата. Актьорите и техническия състав бяха доста въодушевени от тематиката на кино лентата и се включиха с голямо предпочитание. В България има извънредно доста хора, които вярвайки в нещо, са подготвени да работят за него без да получат възнаграждение. Това ме прави безгранично благополучен, тъй като тяхната подготвеност не е симптом на ниско самочувствие. Просто те умеят да имат вяра и да се отдават на някаква идея. На Запад всичко е по-свързано с парите и те не влагат тази психика в работата, всичко е бизнес и не е същото.
Много постоянно триумфът на един филм се преписва на режисьора или на един артист, само че киното е групово изкуство и с цел да се получат нещата би трябвало всички да имат вяра в това и всеки да дава от себе си и да мисли по какъв начин да направи този облик по-богат. Изключително съм благополучен, че хората, които работиха с нас повярваха в концепцията и бяха безусловно дейни и участваха в процеса на всяко едно равнище.
От къде намерихте пари за снимане на кино лентата?
Андрей: Дължим всичко на Николай Спасов от „ Скрийн брадърс “, който повярва в нас повече, в сравнение с в плана. Страшно доста оказа помощ Камелия Петрова, която убеди този човек, вдъхна му доверие в нас и по-късно оказа помощ да се направи целия филм.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ